Без съмнение, обстоятелството, че този апостол е бил първият, последвал нашия Спасител (заедно с другия предишен следовник на св. Иоан Предтеча, вероятно св. Иоан Богослов), веднага ни впечатлява – трудно е било за ученици на Кръстителя да се разделят с дотогавашния им наставник и тръгнат след неизвестния рави, даже при повтореното свидетелство на наставника: «Ето Агнецът Божий» (Иоан. 29, 36). Като продължим да четем съответния откъс от Евангелието обаче, можем спокойно да наречем св. Андрей не просто първо призован, но в известен смисъл, и първо призоваващ (нови ученици на Иисус Христос). Действително, след разказа за продължителната беседа на двамата ученици с Господа, от стихове 41-42 научаваме, че: «Той [апостол Андрей] първи намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); и заведе го при Иисуса», тоест, Първозваният не се е забавил да сподели с ближните си радостта от обретението на Помазаника Божий. Нещо повече, по-нататъшното повествование, загатва, че бъдещият апостол Петър не е бил единственият, на когото неговият брат съобщава въодушевяващата новина – макар, според евангелския текст, Сам Господ да намира Филип и му казва: върви след Мене, много вероятно е бъдещият апостол вече да е бил подготвен за това от св. Андрей (или от св. Петър, ако не и от двамата заедно), на каквато мисъл навежда изричното пояснение на Евангелиста, „А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.” (Иоан. 1:44) – логично е да се предположи, че бъдещите апостоли не само са се познавали, но възможно са били и в по-близки отношения. Освен в разгледания откъс, в Евангелията св. Андрей е споменат отделно още няколко пъти. Така, в същото Евангелие от Иоана, при изумителното чудодейно насищане на 5000 души, именно първозваният апостол съобщава на Господа, че у някакво момченце имало пет хляба и две риби. Възклицането „ала това що е за толкова души?”, с което св. Андрей съпровожда съобщението си, като че е просто потвърждение на пълната безпомощност на учениците Христови да нахранят, съгласно предложеното им от Спасителя, такова огромно множество народ, а и личното неверие на Апостола, че това е възможно.
Ала тук бихме могли да усетим макар и слабата, „неуверена” вяра у св. Андрей, че техният Божествен Учител, след изобилните чудеса, извършени до момента пред очите им, има и силата, и намерението свръхестествено да умножи това оскъдно количество продукти, за да се наситят и с тленна храна човеците, удостоени вече да вкусят от духовните гозби на Неговите поучения. Самото недоумяване сякаш съдържа тайна молба към Чудотвореца отново да покаже Своето всемогъщество, когато, в отговор на поръчението от Господа към апостолите да проверят с каква храна разполагат, св. Андрей така точно известява за нейния вид и количество. Друго споменаване името на родния брат на св. Петър, в глава 12 от Евангелието на Иоана, изглежда говори за уважението, което са имали тези от апостолския лик към първозвания следовник на Господа. Когато от дошлите за празника елини някои поискали „да видят Иисуса”, св. апостол Филип най-напред съобщава за молбата им тъкмо на свети Андрей и чак после двамата заедно известяват Учителя си за смиреното желание на благочестивите поклонници (Иоан. 12:20-22).
Другите евангелисти, впрочем, също свидетелстват за такова уважение и почит – при изреждане на 12-те апостола след окончателното им избиране от Богочовека Христос ап. Матей поставя името му веднага след това на първовърховния му брат, очевидно не единствено поради роднинската им връзка, така прави и ап. Лука, само при ап. Марк св. Андрей е „по-назад в списъка”, редом със съгражданина си св. Филип. Първозваният апостол е специално посочен и като един от молещите Господа насаме да им открие времето и признаците на предреченото от Него разрушаване на отстъпилия от Бога Иерусалим и на славното Му и страшно Второ пришествие: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? (Марк 13:3).
За да научим за славните дела на св. Андрей след Възкресение Господне и слизането на Св. Дух в ден Петдесетница, трябва да преминем от страниците на св. Евангелие и Деяния Апостолски към запазеното Предание на Православната църква, което е съхранило подробности от живота на Първозвания в неговите жития, богослужебните песнопения и други църковни текстове и повествования.
След разпръсването на Апостолите за проповядване на Евангелието и научаване и кръщаване на „всички народи” (Мат. 28), св. Андрей проповядвал и вършил чудеса, заедно със своя брат, св. Петър, и друг от 12-те, св. ап. Матий, в малоазийските области Витиния и Понт, по южния бряг на Черно море. Преданието разказва как св. Апостол благовестял, прогонвал демони, изцерявал болни и вършел много други чудеса, между които, и сразяването на един свиреп змей, населяващ планината близо до бъдещия знаменит град Никея. Под влияние на неговата проповед мнозина местни иудеи и езичници се обърнали към Христа, но имало и такива, особено сред дивите племена в земите на днешна Грузия, където впоследствие преминал св. Андрей, които упорствали в своето неверие и дори се опитали да го умъртвят. Други източници съобщават, че жребият определил на този апостол да проповядва в Скития (област с доста неопределени граници в древността) и според традицията, съхранена в историческата Руска църква, достигнал до мястото, на което е разположен сегашен Киев и изрекъл известното пророчество, че там в бъдеще ще се издигне велик град и тамошните земи ще бъдат огрени от светлината на светото Кръщение. Като залог и потвърждение на предреченото, изкачвайки се на планината, той забил на върха ѝ голям кръст. По-нататък се разказва, че по съществувалия тогава речен път св. Андрей стигнал чак до Балтийско (тогава наричано Варяжко) море и после, вече чрез мореплаване, дори до стария Рим, откъдето отново се върнал в континентална Гърция, за да бъде удостоен с мъченическа кръстна смърт в разположения близо до Атина древен град Патра. Самото страдание на кръста също се отличава при Първозвания.
Според преданието, за увеличаване на мъките, нечестивият градски управител Егеат заповядал св. Андрей да бъде разпънат на кръст с особена, Х-образна форма (наричан и диагонален, на лат. crux decussata), и да бъде привързан, а не прикован към него (лесно може да се съобрази защо подобен начин за умъртвяване е особено мъчителен). Някои обявяват приписването на такъв вид на кръста за традиция от Късното Средновековие, но на това с основание може да се възрази, че римляните несъмнено са употребявали за ужасната си екзекуция и диагоналния кръст, а неспоменаването в по-ранни източници, че кръстът на св. Апостол е имал тъкмо тази форма, още не е причина да се отрича въобще правдивостта на сведението.
Така или иначе, Х-образният кръст дотолкова трайно се е свързал с името на св. Андрей, че, както бе казано в началото, и в иконографията, и в хералдиката, и другаде е получил названието „Андреевски кръст”. Причината този кръст да бъде изобразен на шотландското знаме е, че светият апостол се е считал за особен покровител и застъпник на страната, особено след като част от мощите му били пренесени там не по-късно от средата на VIII в., а подобно е основанието същият кръст да стане символ и от средновековния бургунски флаг. Ала впечатляващото в произведенията, описващи кончината на светия апостол не е външният изглед на този кръст, а онова възторжено похвално слово, с което осъденият, съзирайки го, се обръща към кръста не като към оръдие за позорна смърт, а като средство за прослава и врата към вечния живот, каквото то е станало след изкупителните кръстни страдания Господни. Тази възхвала, както и предсмъртните думи на св. Апостол, с които се обръща към уплашения управител, дошъл да отмени наказанието, просто трябва да се четат и не еднократно – безсмислено е да бъдат преразказвани със свои думи.
Накрая, уместно е да си зададем въпроса и за възможното благодатно телесно пребиваване на св. Андрей и по днешните български земи. Най-древните жития на светеца не споменават изрично, че Апостолът е посещавал някое населено място в сегашните предели на България, но още прочутият житиеписец св. Симеон Метафраст, опирайки се на житиеописанието от Епифаний монах в една от редакциите на този източник, разширява областта, в която св. Андрей е проповядвал (и вероятно, както почти навсякъде, кръщавал и вършил чудеса), до река Дунав. Затова съвсем не е изключено проповедта на този светец да се е разнасяла и по нашите краища и земята ни да е осветена от стъпките на великия Христов посланник и благовестител. Така или иначе, родният ни светец св. Наум Охридски е съставил канон за св. Апостол, той е силно тачен и призоваван като небесен застъпник от православните българи, а името Андрей остава едно от популярните български мъжки имена.
Свещени картини с лика на св. Андрей са познати още от IV сл. Хр., а древното му житие споменава за негово чудотворно изображение върху мрамор в гр. Синоп, направено още през земния му живот, което езичниците в сляпата си ярост безуспешно се опитвали да заличат. Много отрано, в иконите на Апостола са се утвърдили и споменатите по-рано негови лични черти, към които с времето се добавя като външен атрибут и прочутия Андреевски кръст.
Тропар на апостол Андрей Первозвани
глас 4
Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост.
Кондак на апостол Андрей Первозвани
глас 2
Да възхвалим сродника на Петър, едноименния на мъжеството проповедник на словото Божие и върховен следовник на Църквата, защото, както някога брата си, така и нас сега призовава: дойдете, намерихме Въжделения.
Света София и Вяра, Надежда и Любов
Православната Църква почита паметта на светите мъченици София и трите и дъщери Вяра , Надежда и Любов на 17 септември.
Преданието разказва, че през втората половина на 1-ви в. В Рим живяла една благочестива жена християнка на име София. Тя имала три дъщери , които носели имената на християнските добродетели – Вяра, Надежда и Любов. София се стараела във възпитанието си дъщерите и да оправдаят добродетелите, по имената на които били кръстени, и много скоро цял Рим заговорил за превъзходната мъдрост и благонравие на трите девойки.За великославното семейство мълвата достигнала и до император Адриан- доложил му областният управител Антиох. Веднага майката и дъщерите били повикани при царя. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им – сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Император Адриан се опитал с думи да убеди момичетата и майка им да се откажат от вярата си и да пренесат жертва на богинята Артемида, но непреклонноста на децата ( Вяра била на 12г. ,Надежда на 10г., а Любов-на 9г.) го вбесила още повече. В присъствието на майката той подложил на жестоки мъчения всяко едно от момичетата-били бити , драни живи, хвърлени в кипящ котел със смола и масло. Издържали девиците нечовешките мъки и накрая безсилен срещу вярата им , императора наредил да ги посекат. Многострадалната София положила телата на дъщерите си в скъп ковчег и ги погребала според християнските обичай. Три дни скърбящото майчино сърце не се отделило от гробовете. На третия ден предала душата си Богу и се заселила при дъщерите си в новия дом на царството небесно. Благочестиви християни погребали мъдрата София при децата и. Това станало в 126г. Светата Православна Църква почита Св. София като безкръвна мъченица , защото тя съпреживяла страданията на своите дъщери.
Днес светите мощи на четирите мъченички почиват в Елзас, Франция( от 777г.)
На 18 януари християнството чества паметта на Св. Атанасий Велики.Родом от Египет, още много млад Атанасий се прославил като велик богословски ум. Участник в първия Вселенски събор в Никея той блестящо разобличил еретика Арий.По негова молба Св.Антоний напуснал уединението си ,за да се помогне в борбата с арианите.Избран сетне за архиепископ на Александрия, Св.Атанасий категорично отказал да влезе в общение с еретиците, заради което си спечелил дълги години изгнание и преследване. Името му на гръцки значи „ безсмъртен“
Ден преди 18 на 17 януари се чества друг голям светец Св.Антоний –на гръцки ще рече „който увеличава цената“ В народните представи живели двама братя близнаци Антон и Атанас-ковачи, които първи изобретили ковашките клещи.Затова двата празника се честват един след друг –празнуват ковачи, железари,ножари,налбанти.
Според българската народна традиция Антонов ден се празнува за предпазване от болести.А св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай лято! Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Двамата светци спасяват християнството от арианството и несторианството.Култът към Св.Атанас и неговия „събрат“ аскет и пустинник Св.Антоний се разпространява широко през 4-ти и 5-ти век и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.
Изцелява душевни и телесни недъзи. Покровителства лекари и акушери.
Безвъзмезден лекар, милосърден лечител. Според житието му той бил отначало езичник и носел името Пантолеон (от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).
Свети великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия /Мала Азия/ през царуването на император Максимиан /III- IV век/. От ранно детство бил възпитаван от майка си в християнската вяра. След нейната смърт баща му – сенатор и ревностен езичник поверил сина си на придворния лекар Ефросин , за да го изучи на лекарското изкуство.
Пантелеймон бил твърде умен, бързо напредвал и станал известен придворен лекар. Приел в сърцето си християнството, напътстван и от свещеника Ермолай, започнал да лекува и помага на бедни и нещастни с помощтта и вярата в силата на Бога.
Това не се харесало на лекарите езичници и те побързали да се оплачат на император Максимилиан, който заповядал да го подложат на мъчения, за да се поклони на езическите богове. Непоколебимо понасял мъките Пантелеймон, като непрекъснато се молел да издържи тези страдания. Господ чул неговата молитва и му се явил Сам, като го укрепявал и поддържал сред тежките мъчения.
Разгневен, че не се отказва от вярата си, императорът го подложил на още по-жестоки мъчения, но пазен от Бога, момъкът останал невредим. Максимиан видял, че с нищо не може да склони Пантелеймон да се отрече от Христа и заповядал да го обезглавят.
След посичането му християните с благоговение го погребали, описали живота и смъртта на мъченика и пратили на всички църкви повествованието, за да почитат вечно паметта на св.Пантелеймон. Това става всяка година на 27 юли.
В Светогорския руски манастир «Св.Пантелеймон» се пазят част от мощите на светеца, а икона от началото на XIII в. намираща се в Синайския манастир„ Св.Екатерина“ в Египет е единствения съхранен уникален източник за иконографията на светеца. Св. Пантелеймон е изобразен като юноша, облечен като други светци-целители - със син хитон, златни наръкавници и керемидов плащ. На лявото му рамо - тясна бяла лента, подобна на дяконски орар, в дясната му ръка - мъченически кръст, а в лявата - кутия с лекарства.
На 1-ви януари се почита и големия светец на християнството св. Василий Велики. Той е роден през 330г. в Кесария, Кападокия, в знатно семейство.Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в Бога, правели много добрини на хората.Самият Василий бил невероятно умен и надарен.Обучавал се в най – елитните училища, петнадесет години учил в Атина.Преподавал в родния си край красноречие. На 30г. с приятелството на св.Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в реката Йордан.Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила неговата Василияда –цяло селище от благотворителни заведения за бедни,истински град на милосърдието и вярата.
Ден преди смъртта му сам Господ дал знак за неговата святост.Разказват, че когато бил много болен , при него дошъл лекарят Йосиф – добър човек, но невярващ,който за нищо на света не искал да се покръсти.Йосиф имал чудната дарба да разпознава от пръв поглед кога болният ще умре и кога ще живее, да усеща смъртта миг преди да е дошла.Точно този миг бил настъпил за Василий Велики, когато при него дошъл Йосиф.Помолил близките на светеца и на него самият казал, че ще умре преди залез.
- А ако това не стане и до утре до 12,00 ти какво ще сториш? –попитал спокойно владиката.
Обзаложили се, че ако Василий оживее ,ще спаси душата на Йосиф , като го кръсти.Но лекарят отхвърлил всяка възможност това да се случи.
Там кадето физическите сили не достигат, помага вярата.Помолил се св. Василий на Господ да удължи, макар и само с един ден, живота му.Не за себе си искал той този ден,за доктора Йосиф се борил. И чудото станало.На сутринта Йосиф пристъпил за погребение, но насреща му бодро го очаквал Василий, готов да го кръсти в своята вяра, да спаси душата му и целият му род след него. Знаел Йосиф, че никога досега не се е бил лъгал, знаел че и сега само с Божията помощ Василий би могъл да е все още жив. Повярвал, паднал на колене пред него и казал:
- Ще се покръстя.
- Аз ще го сторя.
- Но откаде ще имаш сили за това, като си толкова слаб?
- Господ ще ме подкрепи—рекъл Василий.
Станал от постелята и кръстил Йосиф. А на вечерта се измил,приготвил се и умрял. Било точно 1-ви януари.Василий бил на 50 години. Народът го изпратил с обич и мъка, защото само добрини видял от него.
