Казанска Св. Богородица

Иконата на Света Богородица Казанска "Вратарица" е популярна с имената Дверопазителка, Портарница, Портарица, Портариса, Панагия, Пазителка на дома, Портаитиса и др. Прочутата икона пази дома и семейството, дава здраве, помага за опрощение на греховете и разкаяние. Защитава жилището, близките и семейството и родината, а също е покровител на всички майки. Обръщаме се с молба за закрила на роднини, за благополучно задомяване, женитба и щастлив живот. Иконата помага за намиране на правилната житейска посока и вяра в хубавото бъдеще.

Град Казан, бивша столица на една от татарските държави, бил отвоюван от първия руски цар, Иван IV Василиевич (към чието име, за жалост, впоследствие, трайно се прикрепва прозвището Грозни (тоест, Страшни), в средата на XVI в. На 28 юни 1579 г. страшен пожар унищожил половината от град Казан. Скоро след това на 9-годишната Матрона Онучина се явила насън Пресвета Богородица. Тя й заповядала да предаде на архиепископа и градоначалниците, че на мястото на изгорелия дом на Онучини се намира Нейна икона, която те трябва да извадят от земята. Три пъти се явявала Пресвета Богородица на Матрона с тази заръка, но никой не обръщал внимание на думите на момичето. На 8 юли майката на Матрона сама започнала да копае по указание на своята дъщеря, но нищо не могла да намери. Тогава детето взело в ръце лопатата и още с първата копка търсената светиня била открита. Светата икона сияела с чудна светлина.

Когато научил за станалото, Казанският архиепископ Йеремия лично отишъл на мястото и с литийно шествие отнесъл иконата в храма, където настоятел бил бъдещият патриарх Ермоген. От новоявената икона започнали да стават чудеса -първи прогледнали двама слепци. Копие от иконата и описание на чудесата, станали от нея, скоро след това били изпратени на цар Йоан Грозни. Той заповядал на мястото, където се явила Казанската икона, да бъде построен храм в нейна чест и да се основе женски манастир. В него Матрона и нейната майка първи приели монашество.

В началото на XVII в., когато поляците нахлули в Русия и превзели Москва, руският народ по призива на патриарх Ермоген се вдигнал, за да защити своята вяра и Отечество. Казанските дружини взели със себе си копие от чудотворната икона и го предали на предводителя на опълчението княз Димитрий Пожарски. През нощта срещу 22 октомври 1612 г. на намиращия се в плен архиепископ Арсений се явил преп. Сергий Радонежки и му открил, че по молитвите на Пресвета Богородица Русия е помилвана и на следващия ден враговете ще бъдат обърнати в бяг. Окуражено от тази небесна подкрепа руското опълчение влязло в Москва и я освободило. Около 1636 г. това копие на иконата било пренесено в Казанския храм в Москва, построен в знак на благодарност за победата. Днес копието се намира в Богоявленския храм в Москва.

Чудотворната икона на Божията Майка е една от най-почитаните в Русия. За помощ към нея са се обръщали не само обикновени хора, но и князе, царе и държавници. Тя помагала да се победят враговете, да се освободи страната от нашествениците. В чест на Казанската икона са построени много църкви и манастири. Всеки човек, изпаднал в беда и трудности на работа или в личния живот, може да се обърне с молитва към чудотворния образ и той задължително ще получи помощ.

Св. Богородица Одигитрия

Св. Богородица Одигитрия или "Пътеводителка" - така се превежда името на тази Богородица. Малка България е щастлива да има две чудотворни “Пътеводителки“. Едната се намира в малкото село Българево, Бургаско и легендите разказват, че образа на иконата е много истински и близък до реалния лик на Божията майка.

Другата икона е позната на всички българи, защото става дума за Чудотворната Богородица от Рилския манастир. Много старо предание разказва, че иконата е била подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман, известна като Мара бяла българка – жената християнка на султан Мурат I. По този начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение.

Има и друго предание, според което византийският император Мануил I Комнин по време на война носел със себе си неголяма икона на Св. Богородица, около чийто образ били вградени частици от мощите на 32-ма светии - за закрила в битките. При един поход през 1173г. императорът минавал през Средец. Внезапно се разболял и по време на лечението си посещавал църквата „Св. Георги – Победоносец“ (днешната Ротонда). По онова време в храма били мощите на няколко светци. Мануил I Комнин се поклонил пред мощите на Св. Иван Рилски и оздравял. В знак на благодарност подарил чудотворната икона Осеновица (осеняваща) на манастира, за да придружава винаги мощите на Св. Иван Рилски.

Многобройни чудеса са станали пред чудотворния образ на Божията Майка. Тя е бърза помощница при тежки заболявания и масови епидемии. През 1925г. спасява манастира от огромен пожар.

Пътеводителка - Осеняваща - и до днес се прекланяме почитно пред светлия й образ.

Св. Богородица Достойно Ест

В 982г. не далеч от гр. Карея – средището на светогорските манастири, живеели в една килия отшелници – монах и послушник. И двамата носели името на небесния архистратиг Гавраил. Веднъж монахът отишъл на всенощно бдение в Корейския храм, а на послушника заръчал да извърши своето молитвено славословие в килията. Настъпила нощта. На вратата почукал непознат монах и помолил да му дадат подслон. Когато дошло време за среднощното бдение, двамата застанали на молитва. На 9-та песен на канона, в която се възхвалява Пресветата Богородица, послушника започнал да пее обичайната църковна песен: „Честнейшую херувим....“. Но дивния гостенин го спрял кротко и с ангелски глас запял:„Достойно есть яко воистинну блажити Тя, Богородицу....“ Послушникът се изпълнил с възторг от ангелското пеене и помолил гостенина да запише чудната Богородична песен. Но тъй като в килията нямало хартия и мастило, непознатият монах поискал да му донесат каменна плоча. С пръста на ръката си той записал върху нея песента „Достойно есть“. Буквите се врязали дълбоко в твърдия камък, сякаш били написани върху восък. Накрая странникът заповядал занапред така да бъде прославяна Божията Майка и после станал невидим. Това бил самият архангел Гавраил, изпратен от Бога, за да научи вярващите на ангелската песен, с която достойно да възхваляват Небесната царица.

Иконата на Божията Майка, пред която се молели архангелът и послушникът, била пренесена в съборния храм на Карея „Успение Богородично“, където се прославила с много изцеления и чудеса. Вместо „Милостива“ тя била наречена „Достойно есть“. Килията, в която станало чудото, приела същото име. От най-древни времена и до днес тя е една от българските светини на Света Гора, заедно с манастира "Зограф" и килията "Свети Йоан Кукузел".

В манастира „Св. Панталеймон“, край с.Добринище, Разложко се намира чудотворно копие на иконата „Достойно Ест“. Някаква тайнственост забулва времето и начина на появата на иконата тук, подсилва светостта ѝ и я прави съпричастна в съдбата на народа ни. Скрита от поклонници, минавали по тези места и нападнати от разбойници или османци. След години, случайно или след дълго търсене, иконата е намерена. На мястото е издигнат манастир. Иконата няма надпис, сюжетът подсказва названието й. И до днес вярващите разказват кой каква помощ е видял от нея и различни чудеса. Не пропускат да посетят и да се поклонят на образа на Св. Богородица „Достойно ест“.

Св. Богородица "Неувяхващ цвят", "Неувяхваща роза"

Между многобройните чудотворни икони на Божията Майка, тази, наречена „Неувяхващ цвят”, заема особено място и като иконография, и като история, и като чудеса, които продължават да се извършват чрез нея дори и в днешно време. Не е странно също, че нагледното представяне на благоуханното целомъдрие и чистота на Богородица и божественият Младенец е довело до сближаване и понастоящем даже на смесване на споменатата икона със сходния по начин на изобразяване, ала все пак различен образ на Пресветата Дева, известен като „Благоуханен цвят”.

За произхода на „Неувяхващ цвят” изследователите в областта на църковното изкуство дават различни сведения. Според някои, иконата се е появила за първи път в Константинопол преди завоюването на града от османските турци през XV в. и падането на Византийската империя под властта на исляма. Други историци отдават традиционното изобразяване на Богородица на тази икона с бели лилии на обичая, съществувал от древни времена на о. Кефалония – най-големият от гръцките йонически острови. На светлия празник Благовещение, при иконите на Божията Майка богомолците поднасяли бели цветя, подобни на лилиите, които след това оставали (под стъклото на киота), до Успение Богородично и въпреки няколкомесечното пребиваване в полумрака на храма без вода, се запазвали живи, неувяхващи, откъдето собствено е дошло и названието. Самият обичай явно е свързан с едно църковно предание за това как св. архангел Гавриил се е явил на Богоотроковицата Мария с благовестието за Нейното непостижимо зачатие, тъкмо държейки бели лилии (или изобщо бели цветя), и едва ли следва това предание да се отхвърля само на основание, че то е възприето и от римокатолиците и е намерило широко отражение в живописните картини на тяхната общност. Дали описаното необикновено явление, символизиращо приснодевството и непорочността на Богородица, е вдъхновило атонските монаси-иконописци да Я изобразят с такива цветя, не може да се твърди със сигурност. От друга страна, обръщението към Пречистата Божия Майка като към „неувяхващ Цвят на девството” е характерно за редица византийски църковни песнопения, така че съвсем не е задължително да се свързва този Нейн каноничен образ с благочестивата кефалонийска традиция. Така или иначе, оригиналите на „Неувяхващ цвят” най-вероятно са създадени на Света Гора някъде през XVI-XVII в., а оттам бързо са се разпространили в православния свят и по-късно са развити в определени иконографски варианти, стандартно обособяващи се в три групи: гръцки, руски и български. В нашето иконописно студио иконата се оформя съответно на споменатия български стил. Около средата на XVII в. се споменава за донесено от поклонници копие на тази икона в един московски манастир и вероятно датата за празнуване на иконата в Русия е свързана именно с въпросното копие. С течение на времето „Неувяхващ цвят” се разпространява и в други области на тогавашните руски земи, което се съпровожда с допълване, усложняване, та дори и прекалено украсяване на композицията: добавят се обилно цветя с най-различни цветове, при това, освен под формата на клонка или китка в ръката на Пресветата Дева, също и във вази, гирлянди и букети; короната върху главата на Богородица (която изглежда не е била налице на оригиналната икона), понякога се изрисува твърде пищна, зографисват се ангели (най-често увенчаващи Божията Майка със споменатата корона), херувими, серафими, а в страничните полета се изобразяват светци. Приблизително от началото на XIX в. обаче се наблюдава стремеж към постепенно естетическо опростяване на изображението и изчистването му от трудно вписващи се в него атрибути и елементи, за да се стигне до преобладаващия в нашето съвремие тип, при който дори отсъстват короните (и при Владичицата, и при Богомладенеца Христос), а цветята отново, както в древност, са представени от цъфтящата клонка в ръката на Богородица (в някои случаи държана и от Господа).

Поради вече посоченото смесване с подобната по символизъм и изразни средства „Благоуханен цвят”, днес на иконата „Неувяхващ цвят” често може да се види Богомладенеца почиващ на лявата ръка на Своята Пренепорочна Майка, а Нея – държаща клонката с цветя в дясната Си ръка, но е добре да не се забравя, че при оригинала изобразяването е точно обратното.

„Неувяхващ цвят” е особено почитана в Русия и е обяснимо, че оттам са известни и най-много съобщения за чудодейни изцеления и други случаи на благодатна помощ чрез тази икона. Смята се, че четенето на акатиста и молитви пред нея (разбира се, с деятелна вяра, смирение и кротко покоряване на Божията воля), е от особена полза при семейни несъгласия и раздори, сериозни битови проблеми, тежки житейски страдания и изпитания, чувства на самотност и изоставеност. Ала разгледаните смисъл и символика на иконата вече определят и основното, за което трябва да отправяме молитви и просби към нейните първообрази – Пречистата Божия Майка и нашия Господ Иисус Христос – опазване на християнското целомъдрие и непорочност и придобиване на сърдечна чистота.

Датата за честване на „Неувяхващ цвят” е 3 април по православния календар, тоест 16 април, по приетото в България за светска употреба времеизчисление.

Св. Богородица Троеручица

През 8-ми век, когато във Византия бушували иконоборческата ерес, в Сирия живеел Йоан Дамаскин, по това време висш сановник при двора на дамаския халиф. С писма, изпращани във Византия, Св. Йоан пламенно изобличавал еретиците. Така той си навлякъл гнева на императора иконоборец Лъв Исаврянин. За да погуби Ревностния защитник на Православието, императорът коварно го оклеветил пред халифа, че уж иска да предаде Дамаск на византийците. Разгневен, халифът заповядал веднага да отсекат дясната ръка на „неверния“ велможа и за назидание да я окачат на градския площад. Вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, Йоан измолил от него отсеченатаси ръка. След това той отправил гореща молитва пред иконата на Божията майка и неусетно заспал. Тогава му се явила Пречистата Деваи му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за слава Божия. “Йоан се събудил и с изненада видял ръката си на напълно зараснала. От благодарност сам изковал от сребро ръка и я сложил на иконата. Оттам идва името Триръка Св. Богородица или Троеручица.

Скоро след това Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени и взел със себе си чудотворната икона. Тя се пазела в обителта до 13-ти век, когато по Божие внушение била дарена на Св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили на Божията майка опозването на иконата. Те я сложили на осле, което само стигнало до Атон и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Зарадвани монасите поставили иконата в олтара на главния манастирски храм.

Веднъж когато трябвало да се избере нов игумен, между братята настъпили разногласия. Спора бил прекратен от самата Небесна Царица: на сутринта монасите намерили иконата на игуменското място. Отнесли я пак в олтара, но отново я намерили на игуменското място. Накрая Богородица им открила, че вече тя ще бъде игуменка на манастира. Оттогава хилендарските братя избират само наместник. Не веднъж Божията майка защитавала обителта от нашественици, които виждали величествена Жена да обикаля стените на манастира и да го пази!

Св. Богородица Троеручица от Троянския манастир

Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. Анонимния летопис на манастира съдържа доста сведения за чудотворната икона на Св. Богородица-Триръка. Йеромонах от Света гора, на път за Влашко, минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогореца се отбил при него да почине и останал не малко време. Разчула се мълвата за чудотворната икона и хората започнали да се стичат от всички краища, за да се поклонят и помолят на Божията майка. А тя показала не малко чудеса. Дошло време светогорския монах да продължи пътя си, но не излязал още от двора конят му се препънал и паднал. Духовникът видял Божия знак в това и отложил пътуването си за следващия ден. Но на утрото животното пак паднало, а светогореца разбрал, че това става защото иконата не желае да напусне това място. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си. Троянският отшелник не останал сам. С още некулцина братя, построили за иконата малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно започнали да се увеличават – построили килии, че даже и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона Св. Богородица - Троеручица се разнасяла на длъж и на шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. И днес на 15 август изнасят Божията икона на литийно шествие до мястото където конят на светогорския монах паднал и отказал да продължи пътя си.

Св. Богородица Йерусалимска

Св. Богородица напуснала земния свят на 64-годишна възраст, тихо и блажено, сякаш заспала. Апостолите погребали тялото и в пещерата в Гетсимания до Йерусалим и затворили с камък входа й. На третия ден след успението (заспиването) и дошъл апостол Тома, който единствен закъснял за погребението. Когато обаче махнали камъка, за да се поклони пред тялото й, намерили само плащеницата й. През нощта Светата Дева се явила на Апостолите и им казала: „Радвайте се, защото ще бъда с вас през всички дни. Аз ще бъда майка и небесна закрилница на всички хора.“ През 4-ти век на това място в Йерусалим въздигнали храма „Успение Богородично“. В него се намира и една от изключителните чудотворни икони - Света Богородица- Йерусалимска. Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление. Според легендите, тя е рисувана от самия св. Лука и е истинското изображение на Богородица.

Св. Богородица Владимирска-Боголюбска

Това е една от първите икони, нарисувани от св. ап. Лука. Тя била изографисана върху дъска от масата, на която се хранели Божественият Отрок Иисус, Пресв. Богородица и св. праведен Йосиф Обручник. Когато св. Лука показал на Божията Майка иконата, тя я благословила с думите: „Нека благодатта на Родения от Мен и Моята милост да почиват върху тази икона во веки!"

Иконата останала в Йерусалим до 450 г., когато император Теодосий Младши я пренесъл в Константинопол. В началото на XII в. патриарх Лука Хрисоверг я подарил на княз Юрий Долгоруки, а той я поставил във Вишгородския монастир близо до Киев.

През 1155г. княз Андрей Юревич Боголюбски се оттеглил от Киев в Суздал, като взел със себе си иконата на Божията Майка, донесена от Константинопол. На 10 км. от Владимир конете спрели и не щели да потеглят. Запрегнали други – и те стоели като заковани. По време на вечерната си молитва князът видял Св. Богородица, която му известила, че иконата й трябва да остане във Владимир. Князът изпълнил заръката. Направил копие на иконата, мястото нарекъл Боголюбово, а гр. Владимир направил столица.

През 1185 г. страшен пожар във Владимир унищожил храма „Успение Богородично", където се пазела иконата, но образът на Приснодевата останал невредим.

Когато през 1395 г, пълчищата на страшния Тамерлан тръгнали към Москва, там била донесена Владимирската икона. Митрополитът, князът и целият народ я посрещнали на колене и горещо се молели пред нея. И ето че Божията Майка се явила на завоевателя, обкръжена от ангели с огнени мечове. Изплашен, Тамерлан оттеглил войските си. Оттогава иконата останала в Москва.

През 1480 г. русите отказали да плащат данък на хан Ахмат. Готови за бой, руски и татарски войски се срещнали на р. Угра. Християнското войнство било малобройно, но горещата молитва пред почитаната икона пак обърнала враговете в бягство. И по-късно, през 1521г., градът се избавил по чудо от поредното татарско нападение. При нашествието на Наполеон (1812 г.) пред иконата отново се отправяли усърдни молитви и нашествениците били прогонени. Така великата светиня се проявила като вечна Застъпница на православните.

Св. Богородица Скоропослушница

Иконата на Пресвета Богородица „Скоропослушница“ се намира в монастира „Дохиар“ на Света Гора. Тя била нарисувана през 10в. в нишата над входа на монастирската трапезария. За първи път иконата проявила своята благодатна сила през 1664г. Тогава монастирски трапезар бил монахът Нил. Всяка вечер той минавал със запалена борина покрай иконата. Веднъж чул от иконата глас „Занапред не минавай оттук със запалена борина и не опушвай Моя образ!“ Нил се стреснал, но после решил, че това са думи на някой от братята и не им обърнал внимание, а все така продължавал да минава покрай иконата със запалена борина. И ето че скоро след това отново чул глас: „Монахо, недостоен за това звание! Докога тъй безсъвестно и безсрамно ще опушваш Моя образ?“ След тези думи монахът ослепял изведнъж. На сутринта братята го намерили да лежи в несвяст пред иконата. Когато дошъл на себе си, Нил през сълзи разказал за станалото, изповядвайки своя грях. Монасите се поклонили пред Светата икона, запалили пред нея неугасващо кандило, а на новоизбрания трапезар заръчали всяка вечер да кади тамян пред Светия образ. Нил с дълбоко покаяние молел Божията Майка за прошка, твърдо решен да не си отива оттам, докато не получи изцеление. И Всемилостивата ходатайка на грешните скоро му простила. Един ден, когато плачел пред иконата, той чул отново тих глас: „Нил, твоята молитва е приета. Прощавам ти и ти връщам зрението. Кажи на братята от монастира, че Аз съм тяхна Закрилница и Защитница. Нека те и всички православни християни прибягват към Мен и Аз никого не ще оставя без помощ. За всички, които ме призовават, ще бъда ходатайка и по молитвите ми Моят син ще изпълнява техните прошения. А тази икона ще се нарече Скоропослушница, защото Аз скоро ще чувам всички, които се молят пред нея, и ще им явявам Своята милост.“ Нил прогледнал, а мълвата за чудото бързо се разнесла из целия Атон. От този ден иконата станала източник на множество чудеса.

Копие на иконата днес се намира близо до Дупница, в Ресиловският манастир. Копието е нарисувано от монаси в манастира Св. Панталеймон-Русия. Донесена в България в момент когато монасите бедствали.Откупува я неизвестен фабрикант с още много други икони, които по късно дарява на различни манастири. Жена на име Йоана отстоява с плач иконата да не бъде върната на Руската църква, а тя самата след 10г. става монахиня.

Св. Богородица "Иверска" ("Вратарница")

Според преданието тази икона е нарисувана от Св. Лука. По времето на последния византийски император иконоборец Теофил (829-842) тя била пазена тайно в дома на една благочестива вдовица в Никея. Един ден в дома й нахлуват група войници, изпратени да търсят и унищожават икони. За да запази светинята вдовицата им обещала пари и те се съгласили да й оставят иконата до следващия ден. На тръгване един от тях ударил с копието си по светия образ и от него рукнала кръв.

Когато войниците си отишли, вдовицата дълго се молила пред иконата и предавайки я на самата Богородица с вяра я пуснала в морето. И станало чудо. Иконата, подета от невидима сила заплувала изправена по вълните. Скоро синът на вдовицата бягайки от иконоборците отишъл в Света гора и приел монашество. Той разказал на другите монаси за свръх естественото шествие на иконата по морето.

Преданието се пазело до дивното явяване на иконата край бреговете на Атон два века по-късно. Веднъж светогорските монаси видели в морето огнен стълб издигащ се до небето, а в основата му стояла иконата на Божията Майка.. Когато монасите се опитвали да я доближат с лодки, тя се отдалечавала. След усърдни молитви Св. Богородица открила на един монах на име Гавриил, че иска да им даде иконата Си и му заръчала да тръгне към нея по морето. Гавриил с вяра сторил заръчаното и донесъл иконата на брега. Три денонощия извършвали молебени пред нея, а после я внесли в съборния храм на Иверската обител. Но на другия ден я намерили над манастирските порти. Това се повторило три пъти. Накрая Божията майка се явила на Гавриил отново и му казала че Нейната воля не е да бъде пазена от монасите, а тя Сама да бъде тяхна пазителка. Над вратите на обителта построили храм, където и до днес пребивава иконата, наричана поради това „Вратарница” (Портайса), а по името на манастира Иверска. Божията Майка неведнъж е избавяла обителта от нападения и беди, пожар, глад и смъртоносни болести.

В България има копия на чудотворната икона във Варненския археологически музей и в Роженския манастир.

Св. Богородица - "Всецарица"

В ляво от царските двери в съборния храм на атонския монастир Ватопед стои Чудотворната икона на Пресвета Богородица – „Всецарица“ (Пантоанаса). Преданието разказва, че веднъж до иконата се доближил един млад човек, за да й се поклони. В същия миг ликът на Св. Богородица просиял с неземна светлина, а невидима сила отблъснала младежа от иконата и го съборила на земята. Щом дошъл на себе си, той със сълзи на очи изповядал пред монасите, че дотогава водел нечестив живот и се занимавал с правене на магии. Чудото извършено от Всецарицата го накарало да се покае и да промени живота си.

И днес със своя Чудотворен образ Божията майка помага на измъчвани от нечиста сила и на страдащи от ракови заболявания. За този особен дар свидетелствуват много изцеления, станали в Гърция, Русия и другаде. През 1997г. в един от московските храмове влязла млада жена, съвсем незапозната с вярата. Тук я водела тежка скръб: нейната 8– годишна дъщеря била болна от рак на черния дроб. Дните й били преброени и отчаяната майка дошла в Божия храм да излее мъката си. Тук милостивият Господ я срещнал с една тайна монахиня, която я посъветвала да се моли на иконата на Св. Богородица „Всецарица“ и да чете нейния акатист. Изпратила я в храма „Вси Светии“, където се намирало копие на иконата, донесено наскоро от Атон. Всички заръки изпълнила майката: молила се, помазвала детето си с осветен елей от иконата, често го пречистявала. И самите родители постили, изповядвали се, и дори се венчали. На 40–тия ден направените изследвания показали, че раковият тумор е напълно изчезнал и детето е оздравяло.

За станалото Божие чудо, свидетелства и духовния обрат в живота на семейството. Бащата– офицер, който никога не бил влизал в църква, се венчал със своята съпруга. Сега цялото семейство ходи в храма всяка неделя, всички се изповядват, пречистяват и заедно прославят Пречистата Дева Мария, която и до днес извършва благодатни чудеса.

Пресвета Богородица „Геронтиса”

Прославена с много чудеса, оригиналната икона на Божията Майка „Геронтиса” се съхранява от векове в манастира „Пантократор” („Вседържител”) на Света Гора. Предполага се, че тази икона е подарена на манастира от неговия ктитор, император Алексий I Комнин, управлявал Византия през 1081-1118г., и според някои, тя представлява всъщност копие на мозаичната икона „Скоропослушница” от едноименния манастир в тогавашния Константинопол (също издигнат от императора). Първото чудо от „Герондиса” се извършило още при изграждането на атонския „Пантократор”, което отначало било започнато на около половин километър от сегашните манастирски сгради. Една нощ иконата, а с нея и всички инструменти на строителите изчезнали, а на сутринта били открити там, където сега се издига „Пантократор”. Това се повторило няколко пъти, докато всички не разбрали, че сама Пресвета Богородица е избрала точното място за издигане на този манастир. Друго забележително чудо е свързано непосредствено с названието на иконата. Един от манастирските игумени, отличаващ се със своето благочестие и добродетелен живот, предусещайки близката си кончина, помолил по-скоро да бъде отслужена литургията, за да се причасти с Пречистите Тяло и Кръв Христови. Но служещият йеромонах пренебрегнал молбата на болния настоятел и се бавил със завършването на богослужението. Ала внезапно от иконата на Богородица (по това време намираща се в олтара), се разнесъл заплашителен глас, който нареждал на нерадивия презвитер веднага да изпълни желанието на игумена. Ужасеният иерей, без забавяне, се подчинил на заповедта и скоро причастил умиращия старец. И оттогава иконата получила името „Геронтиса” („Настоятелка” или „Покровителка на старците” – от гръц. "герондас" – старец, в този случай игумен, настоятел).

В по-късни времена, когато пирати мюсюлмани нападнали „Пантократор”, един от тях безумно се опитал да нацепи иконата на трески, за да запали лулата си. Но Господ не допуснал това светотатство, защото на мига безрасъдният ослепял. Неверниците хвърлили иконата в един кладенец. Изтекли осемдесет години. Предусетил краят си, слепият арабин се разкаял и в надеждата си да облекчи следсмъртната си съдба, заръчал на синовете си, като го погребат, да отидат в Света Гора и да извадят иконата от кладенеца. По тяхно указание монасите намерили иконата невредима и с почести я върнали на старото й място в храма.

Св. Богородица Жировицкая

Явяването на иконата на Божията Майка "Жировицкая" станало през 1470 г. край градчето Жировици в днешна Беларус. В гората, собственост на православния литовски велможа Александър Солтан пастири видяли ослепителна светлина, която, във вид на пламък, се излъчвала през клоните на една круша. Приближавайки се до крушата, пастирите съзряли върху нея малка иконка на Божията Майка в светозарно сияние. Те я отнесли на господаря си, но той не се впечатлил особено и прибрал иконата в едно ковчеже. Ала когато на следващия ден пожелал да покаже намереното на свои гости, иконката я нямало в ковчежето. По-късно пастири я открили отново на същото място и повторно я донесли на велможата. Този път ѝ отдал дължимото почитание и съгласно дадения обет, скоро построил на мястото на нейното явяване дървена църквица, където и била положена иконата. В началото на XVI в. последвало първото чудо, извършено чрез нея – тя останала невредима след пожара, унищожил напълно църквицата и се явила отново върху един камък на връщащи се от училище деца. След това за иконата бил издигнат нов, каменен храм. Впоследствие там възникнал и мъжки манастир, в чиято църква, „Успение Богородично” иконата се съхранява и сега. Братята от манастира енергично противодействали на еретиците паписти, действащи активно в тази част от историческата Западна Русия, ала през 1609 г. попаднал в ръцете на униатите и бил върнат на православните християни едва през 1839 г. През същия XIX в., чрез чудотворната икона обителта била на няколко пъти спасявана от пожари.

Жировицката икона се отнася към иконографския образец „Умиление”. Външно тя е с размерите на нагръдна иконка, като образите на Пресветата Дева и Божествения Младенец са изобразени чрез плитък релеф върху пластинка от яспис. По краищата на изгубената вече метална рамка на оригиналната икона е имало надпис: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую”, който присъства и на повечето следващи копия и репродукции.

Датата за честване на иконата, по светоотеческия календар, е 7 май, съответстващо на 20 май по използвания в България светски календар.