Св. Богородица "Неувяхващ цвят", "Неувяхваща роза"
Между многобройните чудотворни икони на Божията Майка, тази, наречена „Неувяхващ цвят”, заема особено място и като иконография, и като история, и като чудеса, които продължават да се извършват чрез нея дори и в днешно време. Не е странно също, че нагледното представяне на благоуханното целомъдрие и чистота на Богородица и божественият Младенец е довело до сближаване и понастоящем даже на смесване на споменатата икона със сходния по начин на изобразяване, ала все пак различен образ на Пресветата Дева, известен като „Благоуханен цвят”.
За произхода на „Неувяхващ цвят” изследователите в областта на църковното изкуство дават различни сведения. Според някои, иконата се е появила за първи път в Константинопол преди завоюването на града от османските турци през XV в. и падането на Византийската империя под властта на исляма. Други историци отдават традиционното изобразяване на Богородица на тази икона с бели лилии на обичая, съществувал от древни времена на о. Кефалония – най-големият от гръцките йонически острови. На светлия празник Благовещение, при иконите на Божията Майка богомолците поднасяли бели цветя, подобни на лилиите, които след това оставали (под стъклото на киота), до Успение Богородично и въпреки няколкомесечното пребиваване в полумрака на храма без вода, се запазвали живи, неувяхващи, откъдето собствено е дошло и названието. Самият обичай явно е свързан с едно църковно предание за това как св. архангел Гавриил се е явил на Богоотроковицата Мария с благовестието за Нейното непостижимо зачатие, тъкмо държейки бели лилии (или изобщо бели цветя), и едва ли следва това предание да се отхвърля само на основание, че то е възприето и от римокатолиците и е намерило широко отражение в живописните картини на тяхната общност. Дали описаното необикновено явление, символизиращо приснодевството и непорочността на Богородица, е вдъхновило атонските монаси-иконописци да Я изобразят с такива цветя, не може да се твърди със сигурност. От друга страна, обръщението към Пречистата Божия Майка като към „неувяхващ Цвят на девството” е характерно за редица византийски църковни песнопения, така че съвсем не е задължително да се свързва този Нейн каноничен образ с благочестивата кефалонийска традиция. Така или иначе, оригиналите на „Неувяхващ цвят” най-вероятно са създадени на Света Гора някъде през XVI-XVII в., а оттам бързо са се разпространили в православния свят и по-късно са развити в определени иконографски варианти, стандартно обособяващи се в три групи: гръцки, руски и български. В нашето иконописно студио иконата се оформя съответно на споменатия български стил. Около средата на XVII в. се споменава за донесено от поклонници копие на тази икона в един московски манастир и вероятно датата за празнуване на иконата в Русия е свързана именно с въпросното копие. С течение на времето „Неувяхващ цвят” се разпространява и в други области на тогавашните руски земи, което се съпровожда с допълване, усложняване, та дори и прекалено украсяване на композицията: добавят се обилно цветя с най-различни цветове, при това, освен под формата на клонка или китка в ръката на Пресветата Дева, също и във вази, гирлянди и букети; короната върху главата на Богородица (която изглежда не е била налице на оригиналната икона), понякога се изрисува твърде пищна, зографисват се ангели (най-често увенчаващи Божията Майка със споменатата корона), херувими, серафими, а в страничните полета се изобразяват светци. Приблизително от началото на XIX в. обаче се наблюдава стремеж към постепенно естетическо опростяване на изображението и изчистването му от трудно вписващи се в него атрибути и елементи, за да се стигне до преобладаващия в нашето съвремие тип, при който дори отсъстват короните (и при Владичицата, и при Богомладенеца Христос), а цветята отново, както в древност, са представени от цъфтящата клонка в ръката на Богородица (в някои случаи държана и от Господа).
Поради вече посоченото смесване с подобната по символизъм и изразни средства „Благоуханен цвят”, днес на иконата „Неувяхващ цвят” често може да се види Богомладенеца почиващ на лявата ръка на Своята Пренепорочна Майка, а Нея – държаща клонката с цветя в дясната Си ръка, но е добре да не се забравя, че при оригинала изобразяването е точно обратното.
„Неувяхващ цвят” е особено почитана в Русия и е обяснимо, че оттам са известни и най-много съобщения за чудодейни изцеления и други случаи на благодатна помощ чрез тази икона. Смята се, че четенето на акатиста и молитви пред нея (разбира се, с деятелна вяра, смирение и кротко покоряване на Божията воля), е от особена полза при семейни несъгласия и раздори, сериозни битови проблеми, тежки житейски страдания и изпитания, чувства на самотност и изоставеност. Ала разгледаните смисъл и символика на иконата вече определят и основното, за което трябва да отправяме молитви и просби към нейните първообрази – Пречистата Божия Майка и нашия Господ Иисус Христос – опазване на християнското целомъдрие и непорочност и придобиване на сърдечна чистота.
Датата за честване на „Неувяхващ цвят” е 3 април по православния календар, тоест 16 април, по приетото в България за светска употреба времеизчисление.
