Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Св. Никола

Свети Никола се родил през втората половина на 3 в. в ликийския град Патра. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на града, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Никола умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитвал силно мъчения на преследвачи и екзекутори, но изпитвал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал  своя имот и никой не научил какво е сторил.

     Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери.Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но Светецът не позволил това да стане. Една нощ розореният получил неочакван дар– кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар–кесия жълтици и за втората си дъщеря. После и третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат Св. Никола като закрилник на имота и парите.Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Св. Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето.Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

      В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий  Св. Никола бил епископ на град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никомедия в храма били изгорени 20 000 християни. Мнозина били хвърлени по  затворите.

   Затворен бил и епископ Никола. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първия вселенски събор в Никея.Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворят, да закрилят, да дадат изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата в гр. Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което  всеки можел да получи изцеление. През 1099г. мощите му били пренесени ( легендата разказва че Светеца сам е пожелал това) в Италия, гр. Бари, където са и до днес.